Бенджамин Франклин е казал още преди много години, че “В живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците”.
Първите данъци са станали реалност с появата на първите държави. Първоначално с такси са се облагали поземлените владения, животновъдството и работниците, но с нарастване нуждите на страните се създавали все по-странни, а днес – дори и абсурдни данъци. В историята са широко известни случаи на налози върху така незаменими неща като тоалетна, въздух и дори цвят на очите. Разбира се, с развитието на цивилизацията, много от тях са били премахнати, но в различни части на света все още съществуват необичайни облагания. Тук ще ви представим 10-те най-странни данъчни тежести в света, които се прилагат в днешно време, и трябва да признаем, че някои от тях, при по-внимателно вглеждане, не са лишени от логика и здрав разум.
Данък върху гипсa (Австрия)
Австрия e една от най-популярните зимни дестинации в Европа и всяка година се посещава от стотици хиляди скиори и сноубордисти от цял свят. Оказва се, че задължителните медицински застраховки на туристите не са достатъчни да покрият лечението при травми и затова австрийското правителство решава да въведе допълнителна скиорска такса, наречена “данък върху гипса”. Ежегодно около 150 хиляди скиори се нараняват и се оказват в болниците. Пресмятайки сумата за тяхното лечение, властите определили още един налог на любителите на зимния спорт, който бил включен в цената на обслужването. Всички постъпления от този данък се предават на медицинските центрове и болници.
Данък върху мира (Република Гвинея)
Страните в Западна Африка са едни от най-бедните в света, но това не пречи жителите им да се облагат с данъци, някои от които са направо абсурдни. Такъв пример е Република Гвинея, чието население живее почти под прага на бедността, но въпреки това местните плащат данък върху мира, макар днес вече да не се водят военни действия на територията ѝ. Всяка година мирен живот струва на гражданите около 17 евро, което си е сериозна сума за обикновения гвинеец. За сравнение – килограм кафе струва 50 евроцента. Аналогичен на гвинейския данък е съществувал и в Англия през IX век. Рицарите трябвало да плащат налог за годините, през които държавата не е водила войни. Данъкът е просъществувал 300 години, след което е бил заменен с други начини за попълване на държавната хазна за сметка на войниците.
Данък върху кравешките газове (Естония)
Може да ви се струва като шега, но такъв данък в Естония наистина съществува и той е бил въведен сравнително скоро – 2008 година. Тъй като в страната липсват големи предприятия, които да замърсяват атмосферата, властите решили да въведат тази „екологична” такса за фермерите, отглеждащи крави. Те нарочили този рогат добитък като главен замърсител на въздуха, защото по време на преживяне отделят метан в атмосферата. Интересното е, че този налог не засяга свинете, конете и други преживни животни. Подобна инициатива е имало и в Нова Зеландия през 2003 г., когато лейбъристкото правителство предложило да се въведе земеделски данък върху кравешките пръдни, но срещайки отпор от страна на фермерите, се отказва.
Данък върху слънцето (Балеарските острови)
В началото на 2000 г. на Балеарските острови бил въведен т. нар. „слънчев” данък. С него били облагани всички посетители на архипелага. Туристите трябва да плащат по 1 евро на ден, а събраните средства от този налог се използват за подобрение на инфраструктурата, почистване на плажовете и крайбрежната зона, както и за възстановяване на местния екологичен баланс. Според статистиката, само през 2012 г. 10.4 милиона туристи са посетили островите, така че сами можете да си направите сметка какъв сериозен приток към хазната е това.
Данък върху барбекюто (Белгия)
През април 2007 г. управниците на белгийския кантон Валония, на чиято територия живеят около 4 милиона души, решили да се борят по необичаен начин с глобалното затопляне и наложили данък върху барбекюто. Целесъобразността на този налог се потвърждава и от природозащитниците, според които в процеса на приготвяне на храната, в атмосферата се отделят от 50 до 100 гр. въглероден окис, който от своя страна е причина за глобалното затопляне. Жителите на Валония, които искат да имат барбекю в задния си двор, трябва да плащат данък в размер на 20 евро всеки път, когато го използват. Скатаването от тази такса е малко вероятно, тъй като за спазването на закона се грижат патрулни хеликоптери, снабдени с термични камери.
Данък върху еднократните пръчици за храна (Китай)
Клечките за храна са традиционния прибор за хранене в Източна Азия. Те са се появили преди около три хиляди години и бързо са набрали поклонници, сред които е бил и великият философ Конфуций, който е казал, че само те имат място на масата. Днес в Китай тези клечки вече не са така предпочитани, защото от 2006 г. са обложени с данък. Задължителният налог от 5% върху продажбата на всяка двойка клечици е бил въведен с цел да се опазят горите от изсичане. Всяка година в страната се използват и изхвърлят около 45 милиарда чифта пръчици за еднократна употреба, за чиято изработка се унищожават 25 милиона дървета. В допълнение към този данък, китайското правителство решило да обложи и всички изделия от бамбук.
Данък върху татуировките и пиърсинга (САЩ)
Жителите на американския щат Арканзас трябва два пъти да помислят, преди да си направят татуировка или пиърсинг. Освен че трябва да платят за услугата на татуиста, те са длъжни да заплатят и данък, който според списание Таймс, е един от най-тъпите в САЩ. Налогът е бил въведен през 2005 година и от тогава за всяка татуировка или пиърсинг се заплаща допълнително 6% от стойността им. Въвеждането на данъка е част от мащабна кампания против татуировките. Местните власти решили да се борят с непрофесионалните рисунки по тялото, защото именно при тях рискът от разпространение на опасните болести като СПИН, хепатит и туберкулоза бил най-голям. Въпреки този данък, днес всеки трети американец има татуировка по тялото си и кампанията не е отчела особени резултати.
Данък върху сянката (Венеция)
В началото на 90-те години, местното правителство на Венеция решило, че може да облага с данък не само материални обекти и през 1993 г. въвело налог върху сянката, който и до ден днешен не е отменен. С този данък били обложени всички собственици на магазини, кафенета и ресторанти, чиято сянка от заведенията попада на общинска земя. Част от държателите предпочели да демонтират от фасадите козирките и навесите, а тези които не са го направили, всяка година пълнят общинската хазна на Венеция. Освен това данъкът се плаща не само за слънчевите, но и за мрачните и дъждовни дни. Трябва да отбележим, че венецианският данък върху нематериални неща не е единствен в света. В литовския град Клайпеде в края на 2012 е въведен данък върху дъждовната вода.
Данък граждански брак (Китай)
Гражданския брак не е ново явление. Той се появява за първи път в Холандия през XIV век, когато хора, принадлежащи на различни религии, не можели да сключат църковен брак. В наше време броят на църковните бракове намалява, а броят на гражданските расте. Например, в Швеция, Франция, и други европейски страни, 60% от двойките живеят на семейни начала, но това не притеснява местните власти. Но в Китай този вид отношения не се толерират и властите се борят с това с помощта на юана. Още в средата на 90-те години в Поднебесната империя бил въведен данък граждански брак. Идеята да се облагат всички нерегистрирани двойки щукнала на управниците на град Тянцзин през 1996 г. “Нарушителите”, които живеят заедно без формализиране на отношенията си, трябва да заплатят 1000 юана годишно, което е около 120 евро.
Данък върху упойващите вещества (САЩ)
Американските власти са намерили интересен начин да напълнят хазната, макар и с незаконни наркотици. В щата Тенеси от 2005 г. е въведен данък върху психотропните вещества, в чийто списък попадат марихуаната, кокаина, екстазито и някои други наркотици. Дилърите на опиати могат да платят налога анонимно, а в случай на арест да представят като доказателство в съда платежния документ и така да си издействат по-лека присъда. В началото на февруари 2013 г. демократите поеха инициатива да легализират марихуаната на цялата територия на САЩ (към този момент тя е разрешена в 40% от щатите). По техни сметки само от данъци върху тревата, могат да се получат доходи към хазната в размер на 20 милиарда долара.
