кафява захар
по-кафяви от нея
само очите ти
***
огромна луна…
как да я побереш
само в две очи?
***
топъл дъжд…
потръпват раменете
на гроздоберачките
***
по миглите
на вятъра
семенца от глухарче
***
грамофонът пълен
с музика
и червенокоси жени
***
сънува вентилаторът
през зимата
разголени жени
***
бурята идва
мургавата крадла
на пране
***
в локвите
оглежда се следобеда
отива на среща
***
копривата милва
сирачето
тръгнало за охлюви
***
ранно утро
денят е още млад
играе си със кукли
***
прибирам се късно вкъщи
самотата ми
спи пред телевизора
***
тиха нощ
тъй шумно тупкат
сърчицата на щурците
***
утро в града
тя става преди всички
за да ги целуне
***
времето лети
птиците
му подражават
Автор: Владислав Христов
Хайку – Литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл от 60-те години на XX-ти век и в повечето западни национални поезии.
Най-късата поетична форма в световната литература. Обикновено се състои само от три реда, като първия съдържа 5 втория 7 и третия 5 срички.
