Тръгвайте си навреме. За вкъщи – дори и никой да не ви чака там. От купона – без „последната чашка“. От неуместните връзки. От глупавите навици. От депресията и мрачните мисли. От тежките спомени. От хората, които ви скапват. Или от човека до вас.
Не чакайте момента, в който ви притискат обстоятелствата, в който сте принудени да взимате решение при неизгодни за вас условия, когато сте притиснати от обществени нагласи, когато се отдалечавате от вашите истински и искрени жизнени мотиви и се опитвате нещо да „спасите“…
Ако вече не сте способни по някаква причина да дадете един на друг това, с което да се чувствате добре, не лишавайте другия от опитите и надеждата да намери това нещо в други отношения или в самия себе си. Не отнемайте на другите шанса да бъдат щастливи по начин, по който те го разбират. Защото всеки от нас се намира в своята точка на еволюция, движи се в своя ритъм, излъчва на своя честота и получава свой собствен опит.
И ако вие сте в резонанс с някого – вие сте се открили един друг и танцувате общ танц. Ако пък сте в продължителен дисонанс – то вземете опита от връзката, подпишете се под него, благодарете и… си тръгнете навреме.
Тръгвайте си навреме, не оставяйте дълбоки белези в живота си, не заразявайте душата си с ненаситния вирус на вината, която упорито ви отблъсква от вашия уникален и единствен живот.
Ценете живота си повече отколкото другите го ценят. Тръгнете си навреме, ако някой поставя своя живот над вашия. Никой не е дошъл на този свят, за да лежи на жертвен олтар. Животът не е даден на човек, за да принася в жертва най-великия дар – самият живот и способността да обича.
Лесно е да изгубиш себе си, да се претопиш в нечий чужд живот и в нечия друга реалност. Трудното е да намериш себе си. Само ние можем да определим мярката за себе си и да допуснем нейното използване. Да жертвате себе си или да отдадете своя живот, участвайки в нечий друг, са напразно изгубени сили.
Всички отношения са плодотворни, когато в тях има обмен, взаимодействие, възвръщаемост. Това е танц между двама. Но ако вече сте започнали да си настъпвате краката до болка, трябва да прекратите този танц, да заличите раните и да започнете нов, по-красив. Най-добре с нов партньор. И това се отнася за всички взаимоотношения – семейни, бизнес, приятелски.
Научете се да си тръгвате навреме както в рамките на създадената ситуация, така и от самите ситуации и обстоятелства в живота ви. Вие винаги знаете кога е настъпил този момент. Доверявайте се на себе си, не се убеждавайте, не лъжете себе си и другите.
Няма лоши хора, както понякога ни се иска да вярваме. Просто има хора, които са различни от нас. И в свещенодействието, наречено живот, няма друга отговорност освен пред самите нас.
Всичко, което се случва в живота ни, всичко, което се случва около нас се случва с нашето разрешение. Ние позволяваме животът да бъде такъв, какъвто е. Ние позволяваме сивите нюанси да преобладават в него, ние допускаме страха… ние позволяваме да бъдем аутсайдери в собствения си живот.
Огледайте се, може би е време да си тръгнете от всичко това. Трудно е, но е важно. Тръгнете си навреме от оценките и мнението на другите, обърнете се към себе си. Не търсете вашата опорна точка в другите. Тя не е там! Както няма щастие в някой или нещо, ако го няма във вас самите. В края на краищата само така можете да преобърнете целия си свят.
Тръгнете си навреме от илюзиите и натрапчивите страхове, но продължете да мечтаете, да опитвате и да се движите напред. Не се страхувайте от грешките – все пак сте опитали. Не се страхувайте от реакциите на другите – така или иначе не можете да ги предвидите, докато не направите това, което сте намислили. Просто се движете напред!
Истината е проста – всичко се случва навреме. Даже чудесата. Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя, и на нечий чужд живот.