Home Новини Позор: как съветничка на Плевнелиев обяснява иновациите и добавената стойност

Позор: как съветничка на Плевнелиев обяснява иновациите и добавената стойност

1235
Анна-Мари Виламовска
Анна-Мари Виламовска

Бележка. Текстът по-долу е снет 1/1 от началото на предаване на Bloomberg TV Bulgaria – целта е да представим разговора в неговата последователност и без да манипулираме контекста. Така в. „Сега“ анонсира видяното и чутото в тв предаване, в което съветничка на президента Плевнелиев се изказва за иновациите, добавената стойност, Световната банка и разни „други работи“…

Водещ, Bloomberg TV Bulgaria: Високата добавена стойност в икономиката – в пряка зависимост от иновациите. Нали за това става дума?

Анна-Мари Виламовска, съветник на президента по иновациите: Това е точно така! И всъщност според мен разказът за България трябва да започне доста назад във времето. Мога ли да попитам дали знаете нещо за д-р Наджаков?

Водещ: Не.

Анна-Мари Виламовска (въздиша): Д-р Наджаков е един от бележитите българи, които не са познати в България*. Той е авторът на технологията, която всички ние познаваме като фотокопирна машина. Живял е и всъщност неговият патент датира от 30-е години на 20 в. И когато говориме за потенциала на българската икономика и често споменаваното име Джон Атанасов, всъщност до него има още много.

Водещ: Само че тия хора не са останали в България по някаква причина.

Анна-Мари Виламовска (въздиша): Съдбата им е различна.

Водещ: И това нещо се случва не в последните 10-15 или 20 години, а много повече.

Анна-Мари Виламовска: Мисля, че да в исторически план. Но все пак трябва да имаме НА предвид, че и Първата световна война, а и Втората световна война, са имали много интересен ефект върху може би развитието на икономиките, на културата – на глобално ниво. Една съвсем различна права – голяма част от културния елит на Съединените американски щати всъщност мигрира именно в този период. Към Западното крайбрежие конкретно. Но връщайки се на нашата тема (КОЯ? – ред.). Според мен живееме в едно изключително динамично, много несигурно и трудно предвидимо време. Както политически, така в голяма степен и икономически. Но този процес на миграция, той е двустранен. Що се отнася до икономиката и високите технологии, имаме примери за доста българи, които имат компании в повече от една държава. И нямам предвид Панамския списък (водещият учтиво се засмива), а изцяло легитимни и прозрачни, отговорни компании. IT бизнесът е богат на такива примери. Компании, които са в България, във Великобритания и в САЩ.

Водещ: Разрешавате ли ми да ви задам личен въпрос (гостенката свенливо се усмихва). Вие самата имате интересна история.

Анна-Мари Виламовска (кима): Разрешавам.

Водещ: Бекграундът ви е Съединените щати.

Анна-Мари Виламовска: Да, моята история е доста интересна.

Водещ: Важно е кой говори! Затова ви питам.

Анна-Мари Виламовска (свенлива усмивка): Разбирам. (Отмята коси.) Аммм. Всъщност моята майка е българка! Моят баща е поляк. Моето ранно детство е в Полша, по-нататък в България, а след това – пътувайки. Но моето образование и моята кариера са в Щатите. Това е така.

Водещ: Каква ви е специалността?

Анна-Мари Виламовска: Аз съм доктор по приложна микроикономика. Казано по друг начин – иконометрист. А по много скучен начин – приложен статистик. (Непринуден смях.)

Водещ: Колко време прекарахте в Щатите?

Анна-Мари Виламовска: 10 години!

Водещ: И какво се случи след това?

Анна-Мари Виламовска: А междувременно се случиха Световната банка, благодарение на които всъщност работих почти в цял свят. Включително Южна Азия, Централна Азия и Източна Европа. И там целта ни беше да разберем начина по който пенсионните системи могат да се реформират, така че да са фискално и актюерски устойчиви, но в същото време да нямаме част от проблемите, които ние имаме в България.

(И така още 20 минути.) Вижте видеото ТУК.

*Макар дълбоко неизвестен, академик Георги Наджаков е създател на Физическия институт при БАН, а днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име. Бил е декан на Физико-математическия факултет на СУ, ректор на СУ (1947-1951), чуждестранен член на съветската Академия на науките, както и на Американската асоциация за напредък на науката. По-голямата част от живота си прекарва в София, където живее до смъртта си през 1981.