– Как да ти кажа, чедо, млада си, но не и малка. Аз на твоите години деца гледах, но моето време беше друго. А сега трепети много, позволявате си всичко и все не ви стига.
Мъжете бяха мъже, жените – тук-там някоя “развалена” ,но всичко беше както го казвате вие “Като по филмите…”
– Какво имаш предвид, бабо?
– Нали ги гледам, идват при мен взимат някое цвете и хукват. 25 години продавам цветя, а срещу мене ресторант. 25 години наблюдавам как се променят срещите и навиците на хората.
Жените станаха по-суетни и материални, някога една открадната разходка до вкъщи беше знак на любов. Днес и къща да й подарят, все тая.
Някога, когато момиче за първи път се влюби и се държеше като дете, беше най-милото нещо за мъжа. А днес те просто бягат, вглъбени в някаква идилия за нещо друго и пропиляват шанса за щастливото бъдеще, за което тъй силно мечтаят нощем.
Откога богатството стана повод за любов и откога мъжете бягат от истинската такава, мислейки си, че е някоя разглезена хлапачка, без да подозират, че ако ги нямаше тези трепети и еуфория в главата и корема, то те са нищо за тях?
Не знам, чедо, странни времена настанаха.
неизвестен автор