Общество – лошо качество

    1328

    В последните дни по вестници и телевизии се тръби, че резултатът от матурите за седми клас е плачевен, че двойките са повече от всякога, че децата са незнаещи и това било много тревожно.

    Истината е, че това е истина.

    Децата ходят на училище, само защото е задължително, а не защото са убедени, че трябва да придобият знания и умения. Те просто присъстват. Нищо и никой не може да ги накара да се замислят над учебния материал. Нито учителите, нито родителите.

    Първите отдавна не са онези авторитетни респектиращи личности и просветители, които трябва да бъдат. За голяма част от тях основна тема, заслужаваща внимание, е заплащането. Да не говорим, че отдавна ги няма онези български учители, които не жалеха лично време да поработят индивидуално с изоставащ ученик. Пък тя тази професия си изисква и любов към децата. Но в нашето съвремие, това са трудно достъпни идеали за доста от педагозите. Родителите пък, са основно два типа хора. Едните тънат в безизходица между безработицата и безпаричието, високите сметки и нарастващите кредити за битови нужди и се чудят, ако днес са си легнали сити, какво ще сложат утре на трапезата. В такава отровна жизнена среда, на кой му остава време да прояви интерес какво се случва с образованието на децата му? Другият тип родители пък, онези новобогаташи със скъпи коли и дебели ланци, са решили, че като задоволят материалните потребности на синчето и щерката с това се изчерпва отговорността им към тях. Липсата на всякаква духовност и ценностна система у тия хора оставят след себе си едно уродливо разбира се поколение, което не смята за своя необходимост да се образова и изгражда в каквато и да е сфера, тъй като се чувства способно с пари всичко да си купи – и диплома и шофьорска книжка и каквото там е необходимо. В същото това време държавният управленски апарат предоставя прекрасна възможност за реализация на всичките тези порочни практики. Корупция и задкулисие се шири сред висши и по-нисши чиновници и с това се дава зелена светлина на невежеството, некадърността, безхаберието. Защо тогава се дискутират подобни теми, за слаби резултати от матурите или че децата на България са незнаещи двойкаджии? Пред обществото ни е надвиснала реалната опасност то рязко да влоши качеството си.

    Некачествените хора не могат да градят качество. Съзидателната функция е присъща на знаещите, можещите, мислещите, родолюбците и колкото по-малко са те, толкова по-малки са шансовете ни да изградим светлото си бъдеще. Осъзнаваме го, но си траем, сякаш не се случва на нас. Едни от страх, други от равнодушие. Има един начин да преодолеем натрупалите се през годините проблеми и да тръгнем в правилната посока: трябва да престанем да мълчим. Трябва да говорим, да крещим дори, за да не останат нечути тревогите ни. И ако този, който трябва да чуе, не иска да чуе, трябва да бъде сменен с народовластие. Защото нашите тревоги днес, ще се превърнат в непреодолима зараза утре, която ще ни унищожи. Ще ни превърне в биологични единици без никакви други потребности освен две: хляб и цокало.

    Та така, уважаеми сънародници.

    Автор: Иваничка Колева