„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“
„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?„
„Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)
Тодор Колев