Предателството е като кратка смърт. Само този, който е предаден не знае, че пред него е целия живот и тази смърт не е истинска.
Темата за предателството е табу в нашето общество. И ние всички знаем, че да си предател е лошо, и мисли по тази тема се блокират дори във вътрешния ни монолог. И никой никога доброволно няма да се съгласи да бъде предател в очите на някой друг, винаги намирайки оправдания за своите постъпки и действия. Което е разбираемо от гледна точка на човешкото его.
В края на краищата под предателство се разбира нарушение на вярността към някой или неизпълнение на задължения . Или предателство на интересите на някоя група или човек. Например, мъжът отишъл при любовницата си е предател, преминал в друга политическа партия – предател. Въпреки, че правилният термин за такъв човек не е предател , а изменник.
В рамките на понятието „предателство“ можем да приемем всяка ситуация – в отношенията, на работа, в групи по интереси, в политическите партии, религия, социални движения. Въпреки че никой не знае с какви мисли и цели човек е влязъл в едни или други отношения, и ако се опита да се измъкне от тях често бива обявен за предател.
А човекът просто е постигнал целите си в групата, или отношенията. И тези, които го обявяват за предател правят това защото човекът е поставил собствените си интереси над техните. Но по някаква причина те са си мислили, че техните интереси са по-важни, по-необходими, по-интересни за човека, от неговите собствени.
Винаги от едната страна на везната са собствените интереси и желания, а от другата – интересите и желанията на другия.
Всъщност, вие можете да предадете само себе си, своите интереси, желания, намерения, своето его. Именно предателството на своето его предизвиква вътрешен конфликт, и човек се самоблокира дори и за самообсъждане. Винаги е по-лесно и по-безопасно да се назначи друг човек за предател, да се хвърли върху него цялата вина, отколкото да признае в предателство самия себе си.
Предателството на своето его се заглушава с всички средства. Често за това са нужни други хора и дейности, които да дадат на другите хора причина за възхищение, дори и формално. Възхищението може да бъде получено в групата по интереси, на работата, в различни фен клубове, във всякакви групи и общности, където има повече от двама участници.
В романтичните отношения картината е сходна. Водещ партньор в отношенията е този, които по-малко е предал егото си, този, който е повече фокусиран върху собствените си интереси и желания. Воденият партньор, у който е подтиснато егото – е човек, годен единствено да изпълнява своите функционални задължения. Тоест годен е да бъде добър съпруг, съпруга. И толкова дълго докато успява да изпълнява своята функционалност на необходимото ниво. Не получавайки нищо за своите усилия. А получава „по врата“, когато изведнъж реши да се старае по-малко.
И е очевидно, че такъв партньор го считат за изпълнител на задължения, а не за личност. В края на краищата, той сам позволява така да се държат така с него, затова и отношението към него е такова.
Подобни ситуации се случват и в приятелството, когато дружат с лице с потиснато егото, използвайки го като безплатна работна сила, т.е. като човек, който играе ролята на жертва.
И най-лошото нещо, което можете да правите, е да използвате своите сили и енергия за да се превърнете в човек, който е „най-най“ в групата или връзката. Най-умният, най-достойният, най-красивият, вярвайки, че това автоматично ще доведе до възхищение. Повечето се опитват да работят по-усилено, по-добре да готвят, повече фитнес – всичко това не води автоматично до желанието на другите да се групират около този човек, ако егото му продължава да бъде подтиснато.
От детството ни внушават, че за тези, които са „най-най“, са отворени всички пътища на света. Че ги чакат с отворени обятия в която и да е група, в която и да е организация. И хората се стараят в всички сили, но това никак не им помага.
Тъй като при запознанство възниква симпатия на ниво Его, а за липсата на „желаната функционалност“ често си затварят очите. Е, тя не знае да готви, но е умна и интересна.
Що се отнася до приемането на работа, кандидатът, харесан на ниво его, често има по-голям шанс за работа, дори и ако няма опит и знания.
Тогава защо не можем завинаги да включим своето его, да живеем в мир и не се притесняваме?
Това се затруднява от факта, че вече сме предали своето его. И ако сме правили това не веднъж, то от подсъзнателния страх, че другите ще узнаят за това и веднага ще заклеймят нашето предателство, ние се държим по съответния начин. Това означава, че ние избираме такива хора около себе си, които са с по-подтиснато по-его от нас.
Тогава защо ни „предават“ другите?
Те просто отразяват факта на предателството на нашето его от нас самите. По-скоро множествените факти на предателство.
Когато човек в една връзка дълго време поставя собствените си интереси под партньорските интереси, своите желания по- долу от желанията на партньора, своите мисли и чувства по-долу от мислите и чувствата на партньора – рано или късно той получава „предателство“.
И не че партньорът е толкова „лош“, той само отразява нашето отношение към себе си. А нашето его, в каквото и „запушено“ състояние да се намира, винаги се стреми да отстрани травмиращата го ситуация.
Да, това изглежда като мистика, но обикновено ситуацията „изведнъж“ се формира по такъв начин, че някой ни „предава“. Това не става изведнъж, винаги има много предупредителни сигнали, на които ние не обръщаме внимание.
И егото не разполага с никакъв друг начин да вразуми стопанина си, освен да му организира предателство от друг човек. За да може собственикът най-накрая да разбере, че той води живота си в неправилна посока и че е време да я промени.
В действителност, ако са ви предали – значи са помогнали на растежа ви! Растеж на вашето его, лично израстване.
Ако сте били предадени – значи са ви издигнали на по-високо ниво, давайки ви шанс да продължите напред.
Често предателството се възприема толкова болезнено, че човек е готов наляво и надясно да говори за това. Като по този начин се опитва да намери човек с още по-депресирано его.
А болка възниква само от това, че опората, която е създал „предателя“, здраво е подкрепяла човека, и после изведнъж е изчезнала.
Не се страхувайте от това, че хората ще се разбягат, ако включите своя егоцентризъм. Напротив, те ще бъдат привличани като магнит. Хората искат да разберат как да направят същото.
И не трябва да се бърка егоцентризъм с егоизъм. Ориентиране върху своите интереси, желания и нужди – е егоцентризъм, а налагането на желанията и интересите си на другите хора – егоизъм.
А когато човек се фокусира върху себе си, след това бързо става ясно, че всеки човек има право на свои собствени интереси.
И дори ако връзката се разпадне, човек ще излезе от нея не като жертва с депресирано его, а партньорът – не като предател, а ще излезе като човек, чиито интереси просто не са съвпаднали с интересите на другия човек. И всичко това ще е без драма и емоционален шок.
Това ще бъде плавен процес между минало и бъдеще.
Защото егото е нашият покровител, нашит приятел, нашият Аз. Егото – това сме самите ние, и ако не се предаваме сами, то и другите няма да ни предават.