Ако връх на лакомията е това, че човек принуждава себе си да взема храна дори когато не иска да яде, то върхът на въздържанието е това – и при потребност от храна да измъчваме нашата невинна плът с въздържание.
Ако граница на блудството е това, когато някой проявява похотливост и към животните, и дори бездушните творения, тограницата на чистотата се състои в това, към всички да имаме такова чувство като към неудушевените предмети.
Ако крайна степен на сребролюбието е това, когато човек не може да събира богатство или не се насища на него, то висотата на нестяжанието (отказ от придобиване на материални блага) се състои в това, да не щадим и своето тяло.
Ако крайна граница на унинието се счита това, когато някой и при пълен покой няма търпение в нищо, то връх на търпението справедливо се нарича това, ако човек намирайки се в скръб и притеснение да се чувства радостен.
Ако бездна на гнева означава това, когато човек и насаме се гневи, то дълбочината на дълбокотърпението се показва в човека тогава, когато той остава еднакво спокоен и в присъствие, и в отсъствие на онези които злословят.
Ако крайно тщеславие (самохвалство) се показва тогава, когато човек не виждайки при себе си никого, който да го похвали, проявява тщеславни постъпки (суетност), то признак на пълна липса на тщеславие е, че и в присъствие на други той никога не бива ограбван от тщеславна мисъл.
Ако знак на гибелта, т.е. гордостта, е когато някой се превъзнася и с малки и незначителни дела, то спасителният признак на смирението е да мислим смирено за себе си дори при големи начинания и съвършенства.
Из “Лесвица към рая” от Свети Йоан Лествичник
