Home Новини Свят 28 декември – Международен ден на киното, целувката и дъвката

28 декември – Международен ден на киното, целувката и дъвката

3253

На днешния ден през 1895 г. в парижкото кафене „Салон Индиен дю Гран Kафе“ французите Огюст и Луи Люмиер правят първата публична прожекция в присъствието на не повече от 35 души. На прожекцията са представени десет кратки серии от „движещи се фотографии“, в това число и първия филм на братя Люмиер „Работници напускат фабриката Люмиер в Лион“. Всяка една от лентите е 17 метра дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди. Първият филм в историята на кинематографията е заснет малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 г. Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва „движещи се фотографии“, чрез него може да се редактира заснетото, както и да се прожектира вече готовия филм.

През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат „Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L’Arrivée d’un train à La Ciotat)“ и „Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke)“. Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното. Първата комедия „Градинарят (Le Jardinier)“ е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.

Луи и Огюст са смятали, че „киното е изобретение без бъдеще“, въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. По този повод днес освен, че се навършват 121 години от първата комерсиална прожекция, празнуваме и Международния ден на киното.

Международен ден на целувката

28 декември е избран за Международен ден на целувката. Учени са установили, че през целия си осъзнат живот човек се целува средно 14 дни. Световният рекорд по продължително целуване без прекъсване е 30 часа. Според учените през целия си осъзнат живот човек се целува в продължение средно на 14 дни. Въпреки споровете преобладава мнението, че целувката, общо взето, е полезна. Учените са доказали, че докосването с устни е цял букет от сложни химически реакции. Продължителната страстна целувка увеличава пулса над 100 и повече удара в минута. Тя повишава нивото на хормоните в кръвта на човека дотолкова, че може да удължи живота му с една минута. По време на страстна едноминутна целувка пък се губят около 6.4 калории.

Продължителната целувка по-добре от дъвката, например, нормализира киселинността в устата, което значи, че целуване след ядене намалява риска от кариес. Тя успокоява нервната система и предотвратява стреса. Хората, които обичат да се целуват, като правило са оптимисти и постигат значими лични и професионални успехи. Оказва се обаче, че целувката си има и отрицателни страни. Чрез нея се предават херпес, хепатит А и В и други заразни болести. Колкото до стотиците различни бактерии – за радост 95 процента от тях не са опасни. Различни са целувките в разните краища на света. И до днес няма обяснение защо хората са започнали да се целуват. Твърди се, че в началото това е било знак на доверие. В съвременната цивилизация целувката е най-честият израз на обич и привързаност. Между близки хора целувките се разменят обичайно по бузите. Когато изразява романтично привличане или сексуално желание, целувката се осъществява между устните на двама души или между устните на единия и част от тялото на другия.

Дъвката стана на 147 години

На 28 декември 1869 г. – Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката. 4000-3500 г. пр. Хр. брезова смола била употребявана за залепване на счупени керамични съдове и върхове на стрели. Археолозите смятат, че хората през неолита са използвали и антисептичните и свойства-дъвчели са я, за да лекуват инфекции на устната кухина. 50 г. Древните гърци дъвчели смола от мастиково дърво. 16-ти век испански документи разказват, че маите дъвчели дъвка, направена от сока на саподилово дърво. XVII век коренните американци споделят навика си за дъвчене с европейските колонисти.

Американските военни често били снабдявани с дъвки по време на Първата световна война, защото от една страна им помагали да се концентрират по-лесно, а от друга – да се освободят от стреса. През 1935 г. около 5,500 кг дъвка били издъвкани от всеки от войниците. Към 2005 г. американската армия спонсорира създаването на формула за нов вид дъвка, която да съдържа антибактериални вещества, за да не се налага на войниците да си мият зъбите на бойното поле. Новият продукт не се очаква да влезе в употреба в близко бъдеще. В последно време американските военни снабдяват войниците с кофеинова дъвка, за да ги поддържа в готовност за дълги периоди от време, без да усещат умора или сънливост. Всяка дъвка съдържа около 100 мг кофеин, колкото има в обикновена чаша кафе. Въпреки че дъвките се предлагат в пакетите готова храна, счита се за обидно войник да дъвче дъвка, докато е на пост.

1848 г. Джон Къртис започва да произвежда първата дъвка за търговска продажба в САЩ – т. нар. дъвка от чист смърчов сок от щата Мейн. 60-те години на XIX век мексиканският генерал Антонио Лопес де Санта Ана донося в САЩ смола от саподилово дърво, надявайки се да я продаде като суровина за направа на гума. 1869 г. Уилям Семпъл, заболекар от Охайо, получава първия патент за дъвка. 1928 г. Уолтър Димар случайно създава рецепта за дъвка, която прави балончета. Той добавя единствения оцветител за храна,с който разполага – светлорозов. 1941-1945 г. дъвката Дабъл Бабъл влиза във войнишкия порцион. Американската армия пука балончета от Париж до Филипините, което увеличава популярността на дъвката. 50-те години на 20 век на пазара излиза дъвка без захар. 1996 г. пусната е в свободна продажба (Никорет) – първата никотинова дъвка, която помага на пушачите да откажат цигарите. 2004 г. Сингапур смекчава омразната забрана върху дъвките.